Отминаха времената, в които всяко дете можеше да си изберете инструмент в училищния оркестър и да се научи да свири на него. Когато напредне достатъчно дори можеше да стане част от същия оркестър и да свири пред публика, а в даден момент дори да потърси музикално развитие.
Определено това беше един плюс в образователната система на миналото, защото, за да се научи нещо повече за музиката и да се свири на инструменти не беше лукс или нещо само за частни школи и уроци. Това не значи, че днес няма интерес за музикални инструменти за училище, където традицията е запазена и самото училищно ръководство има интерес да закупи различни музикални инструменти и да прави подбор на музиканти от своите ученици.
Понеже няма централизирана система, която да даде ясни наставления какви оркестри могат да се създават в училище, то нещата са оставени в ръцете на ръководствата и педагозите. Ако някое училище има нужда да създаде духов оркестър, ще трябва да се поинтересува от цените на духовите инструменти и да консултира музикални експерти, които да представят това, което ще е нужно. Най-добре ще е това да се училищните педагози, които сами ще имат идея какво точно да направят.
Ако училището ще има нужда от маршов оркестър, освен духовите инструменти, ще трябват и чинели, и соло барабани. За училище, където преподавателите ще имат за цел да покажат повече музикални инструменти, за да заинтригуват децата, може да се мисли за класическа китара, цигулка, дори пиано в музикалния кабинет. Всичко трябва да е добре пресметнато, да е свързано с бюджета на училището и с програмата на обучение.
Когато тези неща бъдат направени и преценени, много по-лесно ще бъде музикалните процеси да тръгнат в правилната посока. Не е нужно всяко дете да стане музикант, но е нужно още от малко всяко дете да познава музиката и музикалните инструменти, начините на звукоизвличане и така до по-сложните неща. Училището е отлично място всичко това да бъде научено.